Директорите на ДКК пред „Капитал“: Не сме нарушавали закона като възложител на поръчки
Като част от политиката за прозрачност и открита комуникация към медиите и обществото, която Държавна консолидационна компания (ДКК) предприе, Рая Каназирева и Ясен Спасов от ръководството на холдинга дадоха първото медийно интервю от страна на ДКК пред журналиста Николай Стоянов от „Капитал“. Оригиналната публикация може да откриете тук >>.
Управлявате компания с над 1.2 млрд. лв. активи, но досега не сте се появявали публично. Защо?
Ясен Спасов: Смятаме, че това е една от грешките, които допуснахме и ще се опитаме да поправим. Не комуникирахме по най-правилния начин с обществото. По някакъв начин това беше и политика на целия екип в Министерство на икономиката.
Имате предвид, че това е наложено от министерството?
Я.С.: Не, то поемаше цялата комуникация и не беше необходимо ДКК да комуникира пряко. Самото министерство предпочиташе да управлява потока на информацията.
Все пак не става дума само за липса на интервюта, а отказ и на информация по ЗДОИ…
Рая Каназирева: Аз също мисля, че и опитът да се предпазят предприятия от ВПК от изтичане на информация е аргумент срещу прекалена публичност. Но като човек, който има опит в комуникациите и който е в борда от април и следя какво става, смятам, че трябва да се комуникира, да се говори с медиите, да се обяснява. Защото иначе информацията се изкривява през колкото нива мине. Ние няма да изнасяме тайните на ВПК, но ще комуникираме по горещите теми.
Я.С.: Отчитаме го като грешка. Но ако позволите, от самото начало имаше и грешно интерпретиране от медиите. Затова може би и ние като защитна реакция се затворихме. Когато 2016 г. започна трансформацията на компанията – от предимно за продаване на активи към управление и дори придобиване на активи, не бяхме потърсени за коментар. Не съм сигурен, че към мен е имало покани за интервю.
В последните месеци не само медиите, а и служебният министър Кирил Петков изнасяше много информация. Вие публично не реагирахте и на неговите твърдения, докато той говореше за злоупотреби и снимаше празни язовири…
Р.К.: Аз имах същия въпрос към Ясен: Защо не кажем нещо? Отговорът, който е валиден и днес, е, че досега това дружество винаги е било в един отбор с принципала си.
Я.С.: Не можем да си представим, че ще водим война с едноличния собственик на капитала. Това е неестествено. И с предишни екипи сме имали спорове, но винаги сме намирали начин да постигнем съгласие.
Друго конкретно изказване на министъра е, че въобще няма нужда от ДКК. Как ще коментирате?
Я.С.: Дали трябва да съществува ДКК и в какъв вид е въпрос, който е извън ДКК. Това е стратегическо решение. Моето мнение е, че има смисъл от подобна организация, защото тя е гарант за професионално и надполитическо управление на тези дружества. Ако министърът пряко управлява дадени предприятия, дори можем да говорим и за конфликт на интереси. Целта на министерството е да създава политики. От друга страна, тези активи често се нуждаят от подкрепа от собственика. Това се случва и в частния бизнес, но едно министерство не може да подкрепя по този начин заради ограниченията за държавна помощ. Наблюдаваме такива организации в границите на други министерства – БЕХ, „Терем“…
Р.К.: Смисълът да има ДКК е да има приемственост, стратегия за десетилетия. Докато в политиката хоризонтът е мандатът – четири години.
Я.С.: Резултатът от последните пет години, а и от преди това доказват смисъла от ДКК. Ако помните през 2013 г. ВМЗ-Сопот беше в състояние на фалит, нямаше частен интерес и беше спасено с 27 млн. лв. увеличение на капитала от ДКК. Сега осигурява работа на около 3500 души, а ако го няма, ще е проблем за целия регион. Подпомагани са и „Кинтекс“ и „Монтажи“.
Посочвате БЕХ и „Терем“, но те са отраслови холдинги, докато при вас има всичко от кисело мляко до въоръжение. Има ли логика това да е на едно място, или както предложи и министърът, някои компании да се насочат към ресорни министерства?
Я.С.: Министерството на икономиката е правоприемник на няколко министерства, затова и са останали различен тип дружества. Те не са придобивани през последните години, така че дали чрез холдинга или директно, то трябва да ги управлява.
„Авионамс“ преди години излиза от „Терем“, като е приватизирано и вие го национализирате в ДКК – може би мястото му е в „Терем“?
Я.С.: Да, то е по особен случай. Не е точно национализация, купихме акциите на търг, където всеки можеше да участва и мисля, че си заслужаваше. Трудно може да се измери ползата от държавния бизнес само с цифри. Някой път чистата печалба не е точен измерител и това е валидно и за „Авионамс“, и за ВМЗ. Военният бизнес е цикличен, а в конкретния случай на изпълнител на поръчки на НАТО е важно и кой е собственикът.
ДКК беше посредник в опита на държавата да придобие и още едно оръжейно предприятие – „Дунарит“. Това ваше решение ли беше, или инициирано от тогавашния министър?
Я.С.: Не бих казал посредник – ДКК закупи вземането от фалиралата КТБ. Решението беше на дружеството. Ако питате дали е оказван натиск или сме изпълнявали нареждания – не!
Тоест вие сте го предложили на министър Караниколов, а не той на вас?
Я.С.: По-скоро това бяха активи, които банката предлагаше.
Но тя ги придобива на същия ден, на който ви ги продава…
Я.С.: Тя може би е работила по тези договори много преди това.
На вас кога са ви предложени – месец, два, година по-рано?…
Я.С.: Година не е. Не помня точно колко, но не се е случило в рамките на деня.
Какъв е сега статутът на това вземане? „Дунарит“ твърдеше, че е платил на ДКК, но не са вдигнати обезпеченията…
Я.С.: Водим дела, доста заплетени. ДКК в момента няма обезпечение, което да трябва да вдига. Това е един търговски спор, който се политизира. „Дунарит“ е важно за ВПК дружество, чието съществуване беше поставено под въпрос.
Към днешна дата под въпрос ли е?
Я.С.: Да кажем, че е по-сигурно.
Има ли нужда още да бъде придобито от държавна компания?
Я.С.: Смятам, че държавата се явява гарант за съществуването му.
Основното обвинение към вас от министър Петков е непрозрачно възложените поръчки по ремонт на язовири и за изграждане на правителствен комплекс. Да започнем с първото – капиталът на ДКК беше увеличен с 500 млн. лв. с тази цел. Защо решихте да възложите тази дейност на дъщерното „Монтажи“, което очевидно няма капацитет за това?
Я.С.: Може би г-н Петков не е имал достатъчно информация, както казах – отчитам това като грешка, и от самото начало е бил заблуден и настроен по определен начин. „Монтажи“ е първото дружество, апортирано в ДКК още през 2010 г., тогава с цел продажбата му. Това не се случва и 2016 г. се променя фокусът и се търси оздравяване и развитие на дружествата. Както посочихте, през 2018 г. беше увеличен капиталът на дружеството с 500 млн. лв. – те не са субсидия, те не представляват и публични средства.
Доколкото са собственост на държавата, са квазипублични – аз и вие сме им непреки собственици…
Я.С.: Но има различни начини как тази собственост се управлява.
Въпросът ми е именно защо решавате по този начин?
Р.К.: Само да уточня, ако са субсидия, те не се връщат към държавата и няма търговски ефект от тези средства. Тук имаме 500 млн. лв. капитал, които се възлагат, и идеята е те да се завъртят в икономиката по търговски начин и да се върнат обратно в дружеството и съответно към държавата.
Я.С.: На вашия въпрос защо сме избрали „Монтажи“. Първо смятам, че сме спазили Закона за обществените поръчки, доколкото сме публичен възложител. Той разделя възложителите на секторни и публични, но ние намерихме начин да използваме възможност в ЗОП и възлагаме за конкретен случай ad hoc, което ни позволява да възлагаме на наше дружество при конкретни прагове, които сме спазили.
Аз разбирам аргументите ви, че е законно, но ви питам защо?
Я.С.: Има твърдения, че е незаконно и първо да изясним това. Според нас е законно. Приемаме, че сме намерили легален начин, при който спазваме законодателството и възлагаме на нашето дъщерно дружество – т.е. развиваме нашето дъщерно дружество, създаваме капацитет в тази структура. И да припомня края на 2019 г. какво се случи при водната криза в Перник – тогава при обявено бедствено положение държавата отново може да възлага пряко подобен тип дейности, бяха отпуснати около 25 млн. лв. и възложи на „Монтажи“ тръбата, която захрани Перник с вода. Не само че „Монтажи“ успяха да се справят, но цената беше по-ниска от очакваната. Това показва, че държавата е добре да разполага и с такава структура.
Но все пак на вас ви е възложен тогава спешен ремонт на 416 язовира. Защо в този момент, щом е спешно, избирате „Монтажи“, която има в пъти по-малко служители, отколкото са язовирите?
Я.С.: „Монтажи“ е дружество, специализирано в строителството, и може много по-правилно да организира тези дейности. ДКК не извършва ремонти, ДКК възлага. Това е дейността, която е възложена на ДКК – да възлага.
Но „Монтажи“ не може да ги извърши и то превъзлага.
Я.С.: „Монтажи“ може да организира тези дейности. „Монтажи“ може да подбере най-правилните участници в този процес
А когато превъзлага, не трябва ли то да мине през обществена поръчка?
Я.С.: По мнение на ръководния екип на „Монтажи“ – не. Това се потвърди и от ревизията на АДФИ, която в заключенията си констатира, че не е нужно.
Дори да не е нужно законово, по-добрият начин да се управлява държавна собственост не е ли да има търг?
Я.С.: „Монтажи“ също е провеждал такива търгове. Има сключени рамкови договори с девет фирми – част от тях са от най-големите, и избира най-подходящите, които могат да се справят в необходимите срокове и по необходимия начин с тези дейности. Ремонтът на язовири е специфичен и не може да се търси аналогия с ремонта на пътища. Язовирите са много на брой. Повечето са на недостъпни места, отдалечени. До много от тях няма никакви пътища и трябва да се проправят. Смятаме, че „Монтажи“ се справи добре с това възлагане.
Р.К.: И ако министерството реши да продава „Монтажи“, то ще може да се продаде за няколко десетки пъти повече, отколкото преди няколко години.
Как са подбрани тези девет дружества? Това са най-добрите в ремонтите на хидротехнически съоръжения?
Я.С.: Много фактори, но най-вече възможността да извършат адекватно тези ремонти.
Добре, най-голяма част от договорите са сключени с фирмата „Ковел про“ – 134 договора за 367 млн. лв.
Я.С.: Цифрите не са пред мен, но вероятно да. Това е резултатът от вътрешните процедури, които „Монтажи“ е организирало.
Това дружество допреди търговете е имало годишен оборот от по 4-5 млн. лв. и 1.7 млн. лв. активи и изведнъж му се възлага дейност за над 300 млн. лв. Обективно това ли е най-доброто дружество, което може да изпълни тази дейност в България?
Я.С.: Мисля, че се справят с възложените дейности и оправдават очакванията.
Самите вие към момента декларирате, че от тези 416 язовира са приключили ремонтите на едва 10 и за още 18 е останало само книжата да се дооформят. Това са около 5% от язовирите за спешен ремонт преди три години.
Я.С.: Дейностите по язовирите са изключително сложни и е трудно да започнат веднага самите строително-монтажни дейности. Голяма част от язовирите нямат никаква документация или е изключително оскъдна. Не се знае кога са построени, какво е тяхното състояние. „Монтажи“ започват от самото начало – правят се обследвания, технически проекти Това отнема време. След това се съгласува с необходимите държавни институции и чак тогава започват ремонтните дейности.
През 2018 г. поискахме тези 416 язовири, посочени от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), да бъдат приоритизирани – да се каже от кои да започнем. Получихме списък на 18 язовира като най-спешни – изготвихме инвестиционна програма и започнахме да възлагаме. Така до 1 юни 2021 г. след встъпването на служебното правителство вече бяхме възложили 230-250 язовира на „Монтажи“ и тогава министър Петков поиска ново приоритизиране. То беше направено, но по предложение на друга организация – ДП „Управление и стопанисване на язовири“, бяха включени и такива извън списъка. Ние обаче вече сме вложили отпуснатите средства.
След като дейността се извършва толкова поетапно, защо голяма част от сумата е преведена вече авансово – в отчета на „Ковел про“ за 2019 г. това са близо 200 млн. лв., а при „Абак ДС“ – около 70 млн. лв.?
Я.С.: „Монтажи“ изплаща като традиционна практика около 50% авансово. Това е една разумна търговска практика в отношенията между държавни и частни компании. Преценката е на възложителя. Ние – ДКК, сме заплатили 100% аванс към „Монтажи“. От наша гледна точка няма разлика дали парите са при нас, дори за нас да държим тези пари в ДКК представлява трудност.
Р.К.: И разход. В някои месеци е съществувал риск ДКК да плаща наказателна лихва към банката, което би било самоизяждане на тази сума.
Да минем към правителствения комплекс. Как, кога и защо този проект се озова в ДКК?
Я.С.: През 2019 г. на оперативно заседание на Министерски съвет е взето решение ДКК да закупи от „София тех парк“ право на строеж и да изгради такъв комплекс от сгради за нуждите на централната администрация.
Този път няма увеличение на капитала, как ДКК го финансира, със заем от ББР?
Я.С.: Точно така ДКК финансира аванса, който досега е платила на „Монтажи“, чрез заем от ББР. Не мисля, че можем да кажем, че това са публични средства по смисъла на ЗОП. ДКК плаща лихви, това е един бизнес проект.
И „Монтажи“ отново го възлага без обществена поръчка; въпреки че става въпрос за единична поръчка за 190 млн. лв., избира изпълнител. Отвън това изглежда като заобикаляне на ЗОП…
Я.С.: Вероятно сме създали такова впечатление, но не мисля, че реално се е случило това нещо.
Имало ли е търг?
Я.С.: Да, проведена е вътрешна процедура, отправени са запитвания до три фирми и са получили оферти.
Р.К.: И това, което в момента се случва, е, че проектът е замразен, но не е спрян. И тук започваме да имаме проблем с финансовото отражение, защото лихвите по кредита към банката си текат.
Кои са другите фирми освен избрания изпълнител „Планекс“?
Р.К.: От най-големите. Едната е „Главболгарстрой“. Другата е ДП „Транспортно строителство и възстановяване“.
А въобще започнал ли е този проект, защото в отчетите на изпълнителя ДЗЗД „Планекс-ГЕС“ за 2020 г. се вижда 65 млн. лв. аванс и никаква дейност?
Я.С.: Той е на ниво разработване на идеен проект, защото част от възложените дейности бяха свързани с регулирането на територията и получаването на всички необходими документи. Знаете, че това е тежка и бюрократична процедура.
Не е ли по-логично авансът към изпълнителя да се плати и съответно заемите от ББР да се изтеглят, когато проектът вече е готов, отколкото да се дадат на частна строителна компания 65 млн. лв., по които плащате лихви?
Я.С.: В този момент строителството е в подем. Това е добра практика да си гарантираш първо цената, второ – сроковете и времето. Проектът е сериозен, огромно е РЗП-то, което трябва да бъде изградено, и това не може да се случи в рамките на една седмица или един месец. За да се случи, е добре от самото начало да се знае кой ще го изпълни. Така се гарантира и неговото участие в проекта. Мисля, че около 35% е авансът, който е даден по договор.
Доколкото имам впечатление от частни инвеститори, авансът се дава, когато започват строителните дейности, за да може компанията да ги финансира, а не като предварителен задатък за след една година, когато може би ще са готови всички документи. Предполагам, че много хора от частния сектор ще ви опонират, че никой не би влязъл в подобна сделка.
Я.С.: Строежът не започва по независими от „Монтажи“ и „Планекс“ причини – промяната в политическата среда и промяната в целите на правителството.
Тоест единствената пречка е решението на служебното правителство?
Я.С.: Да, може да започне, ако служебното правителство или следващото правителство вземе решение.
Р.К.: И ако ще се решава да се спре, има механизъм голяма част от тези дадени пари да се вземат обратно.
Я.С.: Ако договорът бъде развален, всички неизработени от изпълнителя средства ще бъдат върнати.
Няма ли неустойка?
Я.С.: Не, предвидено е, че ако договорът бъде развален по независещи причини, няма неустойка. Проблемът е, че не се взема такова решение.
Предвид целия шум около in-house възлагането, смятате ли да продължавате да го прилагате?
Р.К.: Първо, възнамеряваме да комуникираме всичко с медиите, и второ, да правим неща, които са законово издържани. Ако не е нужно да правим обществена поръчка за конкретен обект, може да искаме повече оферти. Може и търг, но не точно «обществена» поръчка, защото няма законово изискване.
Но няма и законова забрана…
Р.К.: Можем да попитаме АОП за становище. Аз като изпълнителен директор искам да имам мненията на останалите заинтересовани институции, защото има различни тълкувания.
Аз питам чисто целево – дори законово да имате опция, има публични настроения, че in-house възлагането е порочно под някаква форма, а включително и твърдения от министри, че не всичко е изрядно. Бихте ли го ползвали?
Р.К.: Трябва да се гледа случай по случай. Не е редно да се работи по калъп. Ако принципалът държи да се прави обществена поръчка – да, ще спазим волята на принципала.
Я.С.: Според мен това отново е решение над ДКК.
Досега над ДКК ли се решаваше как да се изберат изпълнителите за язовирите и комплекса?
Я.С.: Не, това са решения на ДКК. Но оттук нататък трябва да се вземе решение – може ли, или не може да се случва това нещо. Това трябва да е политика на държавата.
Р.К.: При обществените поръчки обикновено водеща е цената, а е важно да се търси и качество.
От възложителя зависи как ще се структурира поръчката…
Р.К.: Така е, но ако не се избере най-ниската цена, пак ще има проблем и отново трябва да се обяснява на обществото защо не е така. Ако сме достатъчно прозрачни, реално можем да постигнем същия ефект и без да спазваме конкретна процедура по ЗОП, ако няма и такова законово изискване. Но ако принципалът изисква обществена поръчка, ще се съобразим.
Я.С.: Законът е закон и трябва да се спазва. Ако законът позволява нещо да се случи, значи то е законно.
Каква е в момента комуникацията ви с министър Петков? Той ви отстрани, г-н Спасов, позовавайки се на законов текст за „тежки нарушения“, а вие, г-жо Каназирева, сте избрана за изпълнителен директор от едва седмица…
Я.С.: Винаги е имало трудни етапи в комуникацията с министрите, но винаги сме успявали да стигнем до градивно решение. Аз винаги съм се стремял да е защитен интересът на организацията. Дружеството се управлява от съвет на директорите, всички вземаме решения и те се изпълняват от изпълнителния директор.
С г-н Петков може би от самото начало не тръгна добре комуникацията, може би не е имал информация, както и е имал нагласа, че има нещо нередно, че ние не си вършим добре работата. Може би е смятал, че знае още преди да се запознае с нас какво трябва и как трябва да се промени. Наложи му се да се запознае за кратък период с много информация.
Вие съдействахте ли му?
Я.С.: Аз мисля, че отговаряхме навреме на всички негови искания. Още първата седмица той назначи комисия, която да проверява, покани ме и отидох.
Тогава защо три месеца по-късно той е на мнение, че не сте си изпълнявали задълженията както трябва?
Я.С.: Той не е мотивирал пред мен защо. Покани ме на среща, на която ме покани да си подам оставката. Дори направи предложение да ми бъде изплатено финансово обезщетение, въпреки че договорът ми за управление не предвижда. Оставката ми беше предварително подготвена и връчена да я подпиша. Аз отговорих, че не съм подготвен за това и искам да разбера причината, защото вярвам, че сме си вършили работата законосъобразно.
Смятате ли да търсите защита по съдебен път?
Я.С.: Още не съм решил. Може би малко идеалистично винаги съм вярвал, че в ДКК нещата не са свързани с политика и всичко е професионално насочено. Не съм сигурен, че разбирам този тип политически игри. Не мисля, че аз съм допринесъл за лошата комуникация между нас. Според мен той смята, че много други хора имат вина, дори го заяви пред мен, че вярва, че не съм виновен аз, но другите вече ги няма, а трябва някой да понесе отговорност. Визираше бившия министър-председател и предишните министри. Смятам, че аз не съм политическо назначение.
А при вас, г-жо Каназирева, какви са взаимоотношенията?
Р.К.: Имах няколко срещи с министър Петков. В момента комуникацията ни е положителна и конструктивна. Първата ни среща обаче беше доста емоционална – той на висок тон се възмущаваше как може така да сме изхарчили парите на данъкоплатците. Аз и още двама от съвета на директорите сме в тази компания от 20 април – нямаме задълбочени познания какво се е случвало. Приех като мисия да започнем да си говорим с него и да разберем вижданията му. Разбрахме, че иска да изважда ВМЗ от ДКК и го уверих, че ще съдействаме, а също и да се реши този конфликт, който къкреше там от месеци с новите членове на борда. И ние го анализираме, но това не може да стане на база „този не ми харесва, махай го“ – ние носим отговорност за нашите действия.
Подобен казус има с протокола за освобождаване на Ясен Спасов и отнемане на достъпа му. Сега аз трябва да впиша това в Търговския регистър, само че ако го направя, се оказвам в нарушение на закона за съотношението на представителите на държавата и независимите членове в Съвета на директорите на ДКК. Така че и аз трябва да съм сигурна, че моите действия не нарушават закона.
Аз съм избрана от Съвета на директорите. Министърът искаше да назначим прокурист, за да вижда той какво става в ДКК, но ние не се съгласихме, защото прокуристът е представител на мениджмънта. Не можем да подкрепим някого, на когото нямаме доверие и може да взема решения, но да не носи отговорност. Министърът реши още да се увеличи бордът от пет на до девет души. Вече има назначен още един нов член и министърът ме покани и ми каза, че иска да го изберем за изпълнителен директор, а аз още не му знаех името. Аз казах, че всички гласуват по убеждение и че трябва да се запознаем с него. Вече се запознахме с г-н Анастас Гогов, имахме едно заседание заедно, така че предстои да се обсъдят възможни промени.