Във връзка с изнесената в медиите информация за извършените действия от мен, в качеството ми на изпълнителен директор на „Държавна Консолидационна Компания“ ЕАД (ДКК), внасям следните разяснения:

Заседанието на Съвета на директорите (СД) на „Държавна Консолидационна Компания“ ЕАД, за което е съставен Протокол №989 от 29.11.2021 г., е проведено в състав трима от петима членове на Съвета на директорите. Заседанието е проведено в нарушение на Търговския закон, Устава на дружеството и Правилата за работа на Съвета на директорите, тъй като не е изготвена и връчена покана до всички, с която да бъдат уведомени за деня, часа, мястото и дневния ред за провеждане на заседанието.

Понастоящем, вписването на промяната в Търговския регистър, относно освобождаването ми като изпълнителен директор, инициирано от тези представители в Съвета на директорите, не е преминало като процедура в Агенцията по вписванията. Дадени са указания на вносителите да представят доказателства за редовно свикване на заседанието.

По отношение на твърдението, че съм взела еднолично решение за прекратяване на пълномощията на процесуалния представител на ДКК и назначаване на друг. 

  • В продължение на години юридически услуги на ДКК са предоставяни от търговското дружество „КейсПро“ ООД, вместо от адвокатско дружество, което е в нарушение на Закона за адвокатурата. На практика това възлагане е извършено въз основа на нищожно рамково споразумение. Извън това, във въпросното рамково споразумение е предвидено, че процесуално представителство се предоставя въз основа на отделни договори. Такива отделни договори по множество дела са сключени само с един адвокат – Александър Андонов Бояджиев, свързан с търговското дружество „КейсПро“ ООД. Огромни суми са платени и по тези отделни договори. От пет търговски дела две са изгубени и три са на първа инстанция. Всичко това създава у мен, в качеството ми на изпълнителен директор, основателно съмнение в добросъвестността на контрагентите по тези договори и предвид доверителните отношения между клиент и адвокат съм оттеглила пълномощията му.
    Предприела съм действия да упълномощя друг процесуален представител да извърши мониторинг на делата относно начина на тяхното водене. Съобразно наличната счетоводна документация и договорите свързани с нея установихме, че само за последните три години на адвокат Андонов и представляваното от него дружество „КейсПро“ ООД са начислени и изплатени над 1 милион лева.

По отношение на твърдението, че съм подписала еднолично извънсъдебна спогодба с Дунарит АД, с материален интерес 50 милиона лева.

  • Извънсъдебна спогодба не е подписвана. На финален етап е споразумение, което предстои да се подпише между ДКК и „Дунарит“ АД, което следва да разреши окончателно спора между страните.

По отношение на твърдението, че според Закона за публичните предприятия директори на публични предприятия нямат право да работят на друго място (освен като преподаватели във висше училище и/или като лекари) и във връзка с това изискване съм подписала декларация с невярно съдържание пред Търговския регистър.

  • Декларацията, подписана от мен, е с вярно съдържание. Към момента на избирането ми за изпълнителен директор на ДКК, не съм била в други трудови или служебни правоотношения.

По отношение на твърдението, че еднолично съм взела решение за смяна на обслужващата банка на ДКК.

  • Обслужващата банка беше в техническа невъзможност да обезпечи системата за двоен подпис и начина на представителство предвиден в Търговския регистър, което наложи миграция към друга банка. Прехвърлените средства са в рамките на размер необходим за покриване на оперативни разходи на дружеството и в рамките на размера, гарантиран от Закона за гарантиране влоговете в банките. Основните средства на дружеството са в „Българска Банка за Развитие“ ЕАД. По никакъв начин не съм поставила в риск финансовото състояние на дружеството.

По отношение на твърдението, че отказвам да изплащам в срок дължими от ДКК суми към държавата (НАП, НОИ) и доставчици, с които Дружеството има подписани договори (ЧЕЗ и др.).

  • Всички текущи задължения на ДКК съм погасявала своевременно и регулярно.

По отношение на твърдението, че еднолично съм назначила временни членове на СД на „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД (ВМЗ) без одобрението им от съвета на директорите и в нарушение на решение на СД на ДКК.

  • Временните членове на Съвета на директорите на ВМЗ са назначени след като са ми делегирани права, на основание решение на СД на ДКК, съгласно Протокол № 984 от 11.11.2021 г., което обстоятелство е отразено в Търговския регистър.

По отношение на твърдението, че еднолично съм разрешила ВМЗ да предостави изключителни права за своята продукция на частно юридическо лице без необходимото проучване за целесъобразност.

  • В качеството си на изпълнителен директор, в съответствие с разпоредбата на чл. 65, ал.3 от Търговския закон, правомерно съм одобрила решение, взето от Съвета на
    директорите на ВМЗ за предоставяне на такива права. Изискала съм становище от дъщерното ни дружество „Кинтекс“ ЕАД, с което те не възразяват да се предоставят изключителни права.

От встъпването ми в длъжност като изпълнителен директор на „Държавна Консолидационна Компания“ ЕАД на 29.10.2021г. досега, във всичките си действия се ръководя изцяло и единствено от интереса на държавата и добросъвестно изпълнявам задълженията си. Стремежът ми е да преустановя неправомерно разходване на средствата на дружеството и отказвам да се солидаризирам с порочните практики на предишното ръководство, което вероятно е и причината да бъда атакувана.

                                                                                                          Ваня Караганева,
                                                                                                          Изпълнителен директор на „Държавна Консолидационна Компания“ ЕАД

Съветът на директорите на Държавна консолидационна компания (ДКК) ЕАД освободи Ваня Караганева от длъжността изпълнителен директор. За краткия период, в който заема този пост, Караганева е извършила редица противозаконни действия и безотговорни бездействия, които нанасят сериозни финансови щети на ДКК, съответно на държавата и уронват престижа на Министерство на икономиката в качеството му на едноличен собственик на капитала на ДКК.

Списъкът с установените нередности, без да е изчерпателен, включва:

  • Еднолично решение за прекратяване на пълномощията на процесуалния представител на ДКК по пет висящи търговски дела и назначаване на друг, въпреки резервите на финансовия контрольор. Новите договори за правна помощ задължават ДКК с парична сума в размер на 1 120 060 лв. с ДДС за услуга, която вече е платена.
  • Еднолично подписване извънсъдебна спогодба с материален интерес 50 милиона лева, с различен от одобрения вече от СД на ДКК текст, без последваща санкция или даже информиране на съвета на директорите на ДКК.
  • Според Закона за публичните предприятия директори на публични предприятия нямат право да работят на друго място (освен като преподаватели във висше училище и/или като лекари). Във връзка с това изискване Ваня Караганева е подписала декларация с невярно съдържание пред Търговския регистър.
  • Еднолично решение за смяна на обслужващата банка на ДКК, в противоречие на чл. 28, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия. Новата банка не е покрила стрес теста на ЕЦБ, което би се отразило и на видовете риск към ББР във връзка с кредитната експозиция на ДКК от 147 млн. лева.
  • Отказ да изплаща в срок дължими от ДКК суми към държавата (НАП, НОИ) и доставчици, с които Дружеството има подписани договори (ЧЕЗ и др.). Във връзка с провеждания тримесечен мониторинг от ББР на ДКК като кредитополучател, ДКК не може да предостави в срок необходимите удостоверения за липса на публични задължения. Това би променило в негативна посока риска на ДКК като кредитополучател (вкл. увеличаване на лихвата по кредита).
  • Издаване на заповеди за подписване на финансово-счетоводни документи, които са в нарушение на вътрешните правила на ДКК, ЗФУКПС, чл. 13, ал. 3, т.1 и Методическите указания на Министерство на финансите.
  • Еднолично назначаване на временни членове на СД на „Вазовски машиностроителни заводи“ (ВМЗ) ЕАД без одобрението им от съвета на директорите и в нарушение на решение на СД на ДКК.
  • Еднолично разрешение ВМЗ да предостави изключителни права за своята продукция на частно юридическо лице без необходимото проучване за целесъобразност като даже не уведомява съвета на директорите на ДКК.
  • Отказ от разглеждане на всякакви въпроси, свързани с проекта за ремонт и реконструкция на язовири. Просрочени са нормативно определени срокове, което крие риск от бедствия и може да доведе до тежки финансови загуби за Дружеството.
  • Подписване на договор за правна помощ и консултантски услуги с адвокат, който впоследствие е назначен и за председател на комисиите за избор на членове на съвета на директорите на ВМЗ, „Монтажи“ и „Кинтекс“, както и всички комисии за избор на одитори на дъщерните дружества. Адвокатът има достъп до цялата информация на сървъра на ДКК, въпреки че самият той не е служител на Дружеството. Същият е иззел неформално функциите на изпълнителния директор пред екипа на ДКК..

За по-малко от месец работа като изпълнителен директор Ваня Караганева блокира работата на ДКК в редица направления, включително чрез неправомерни еднолични решения. Действията й показват, че тя разбира управленската отговорност на тази позиция основно като функция за нови назначения в ДКК и дъщерните дружества. Караганева увеличава щата на ДКК с по-високоплатени, но не и оперативно работещи служители, без да e ясно от какви източници ще се осигурява финансирането на тези позиции, които ДКК не може да си позволи. Като част от тази практика, Караганева е назначила свой технически сътрудник на два трудови договора, с общо възнаграждение по-голямо от това на началник отдел в ДКК, като в същото време е обективно невъзможно служителят да изпълни задълженията си по двата договора.

В заключение, СД на ДКК отчита като своя грешка избирането на Ваня Караганева за втори изпълнителен директор на дружеството, без да е посветил достатъчно време, за да установи дали тя притежава компетенциите, необходими за тази роля.

Съветът на директорите на ДКК не приема за достоверни внушенията, правени от Караганева на заседания на СД, че всички нейни действия са по нареждане на Министерство на икономиката. ДКК се противопоставя на спекулации, че принципалът в лицето на министъра на икономиката може да носи отговорност за действия на Караганева, които са против интереса на дружеството.

Във връзка с гореизложеното, ДКК е сезирала  компетентните органи.

Цялото решение на съвета на директорите на ДКК можете да видите тук.

Съветът на директорите на Държавна консолидационна компания (ДКК) ЕАД избра Ваня Караганева за втори изпълнителен директор на дружеството. Тя представлява ДКК самостоятелно и заедно с изпълнителния директор Рая Каназирева. Ваня Караганева стана представител на държавата в СД на ДКК през октомври 2021 г. след конкурс на министерство на икономиката, но е част от борда на дружеството още от септември 2021 г., когато беше служебно назначена от принципала като независим член.

С цел подобряване на разултатите на дъщерното дружество „Кинтекс“ ЕАД, с решение на министъра на икономиката Александър Михайлов е отписан от Съвета на директорите на ДКК. До провеждане на конкурс за нови членове на борда на „Кинтекс“, ДКК го назначава за член на съвета на директорите и съответно  изпълнителен директор на оръжейния търговец.

Като част от значителния си опит в областта на военно-промишления комплекс още от 2012 година, Александър Михайлов е работил в „Кинтекс“ като търговски експерт, постоянен задграничен представител и изпълнителен директор (в перида юли 2017 – октомври 2018 г.). Според публичните финансови отчети на дружеството, под ръководството на Михайлов то реализира рекордна печалба от 29 милиона лева за деветмесечието на 2018 година – резултат, който не е достиган дори на годишна база през последните 15 години.

Държавната консолидационна компания (ДКК) EАД и Стопанският факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ се споразумяха за стратегическо партньорство с цел подготовка на квалифицирани ръководни кадри в сферата на публичните компании и търговските дружества с държавно участие. В рамките на сътрудничеството експерти на ДКК ще споделят практически опит, свързан с управлението на дейността на държавните търговски дружества, което включва експертиза в редица области като корпоративните финанси, търговията, правото, одита, анализа на данни и др.

„Планираме да обновим учебните планове по дисциплините, преподавани в бакалавърските и магистърските програми на Стопанския факултет, съобразно актуалните потребности на бизнеса, включително да въведем нови курсове и специалности, свързани с доброто корпоративно управление в публичните предприятия. Като дружество, което обединява стратегически важни за държавата активи, ДКК може съществено да подобри нивото на практическа подготовка на студентите с интерес към управленски функции в публичния сектор“, коментира доц. д-р Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

„За държавните търговски дружества у нас е изключително важно да имат отлични ръководни кадри със стратегическо мислене и подход, който да гарантира устойчивост и рентабилност на дейността им в дългосрочен план. Ще се радваме да споделим знанията и опита си в управлението на публични предприятия с бъдещите си колеги, включително чрез практически ориентирани семинари, конференции и публични лекции“, коментира Рая Каназирева, изпълнителен директор на ДКК.

Партньорството предвижда и образователни активности, които да бъдат отворени за журналистите с ресор публични предприятия, в подкрепа на възприетата от ДКК политика на прозрачност.

Александър Михайлов и Чавдар Христозов са новите членове на Съвета на директорите на Държавна консолидационна компания (ДКК) от квотата на представителите на държавата след проведен конкурс на Министерство на икономиката.

Александър Михайлов има значителен опит в публични и частни дружества в областта на военно-промишления комплекс от 2012 година насам, като е заемал различни, включително висши ръководни, длъжности. От юли 2017 г. до октомври 2018 г. е изпълнителен директор на „Кинтекс“ ЕАД. Притежава и административен опит в държавни ведомства.

Чавдар Христозов има богата експертиза в областта на търговията и мениджмънта в различни дружества. През последните седем години е бил съветник по търговско-икономическите въпроси и ръководител на СТИВ-Москва към министерство на икономиката, дирекция „Външноикономическо сътрудничество“. В периода 2007 – 2009 г. е бил зам.-председател на държавна агенция „Държавен резерв и военно временни запаси“.

Ваня Караганева, която е независим представител на Съвета на директорите на ДКК от септември 2021, вече е представител на държавата след конкурса на министерството. Тя притежава богат административен опит в Народното събрание още от 1993 година. През 2013, 2014 и 2017 г. работи като началник кабинет в министерства на служебните правителства. В 40-ото, 41-ото, 42-ото и 43-ото Народно събрание е главен експертен сътрудник в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.

Новите членове се присъединяват към досегашния ръководен състав на ДКК, който включва Рая Каназирева (изпълнителен директор), Радостин Вазов и Диляна Софиянска.

Държавна консолидационна компания (ДКК) изплати годишен дивидент на държавата в размер на 8 298 082 лева, в съответствие със Закона за публичните предприятия относно определяне на общата дивидентна политика на държавата.

Стойността на дивидента се формира на базата на законово дефинираните 50 на сто от печалбата за акционерни дружества, при спазване на изискванията на Търговския закон и Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г.
Годишния финансов доклад на ДКК за 2020 г. можете да откриете тук.

На 25 септември и 2 октомври БНТ излъчи репортаж в две части, посветен на проблемите на язовир “Огоста”, област Монтана.

Тук, във втората част на репортажа, е засегнат въпросът с ремонта и реконструкцията на язовира, във връзка с който Държавна консолидационна компания (ДКК) изпрати отговори на въпроси от екипа на предаването „Следите остават“ на 31.8.2021г. Към 05.10.2021 г. ремонтът на язовир „Огоста“ е в процес на възлагане на „Монтажи“.

Във връзка с предприетата политика на прозрачна комуникация от страна на ДКК, публикуваме всички въпроси и отговори:

От 400 язовира в списъка, приет с решение на МС №495/13.07.2018 г.:

– за колко от язовирите са сключени договори?

– на колко от язовирите вече са приключили ремонтите?

Списъкът на язовирите, нуждаещи се от спешен ремонт по области (Списък/а/ът), одобрен и приложен към Решение №495 от 13 юли 2018 г. на Министерски съвет, включва 414 язовира. На 4 октомври 2018 г. с Решение № 698 на Министерски съвет към първоначалния списък от 414 язовира са включени още два, един от които е язовир “Огоста”, област Монтана.

Към настоящия момент от страна на ДКК ЕАД, като Възложител, с дъщерното и дружество „Монтажи“ ЕАД, като Изпълнител, са подписани 267 договора за възлагане на ремонт и реконструкция на язовирните стени и съоръженията към тях за язовири от включените в Списъка.

Договорите включват дейности по проектиране и изпълнение на строително-монтажни работи, подробно описани и изброени в Техническо задание за обследване, анализи на техническото състояние, съставяне на технически паспорт, изготвяне на технически проект и изпълнение на ремонт или реконструкция на съответната язовирна стена и съоръженията към нея.

Към момента са изготвени технически работни проекти за 207 обекта, като за 204 обекта са одобрени представените доклади за обследване, технически паспорти и технически проекти. В ход е изпълнението на ремонтно-възстановителните дейности за 117 обекта. Завършени, приети от строителния надзор и предадени на ДКК от „Монтажи“ ЕАД са 10 бр. язовири. За други 25 ремонтните дейности са приключили и са в процес на оформяне на документи за предаване на ДКК.

За всички язовири, по които работи „Монтажи“, има решение на общинските съвети, собственици на язовири, за прехвърляне на тази собственост в полза на държавата.

Каква е сумата, отпусната за ремонта на яз. “Огоста”? Има ли сключен договор между ДКК ЕАД и държавната фирма „Монтажи“ за ремонт на язовира и съответно между „Монтажи“ и подизпълнител на проекта и изплатена ли е авансово сума за ремонт на язовира?

С Решение №495 от 13 юли 2018 г. на Министерски съвет е увеличен капиталът на ДКК с парична вноска в размер на 500 000 000,00 лв., като е определено ДКК, като търговско дружество със 100% държавно участие, да възложи ремонти и реконструкции на язовири – държавна и общинска собственост, по смисъла и реда на § 4в от Закона за водите.

NB: Увеличаването на капитала означава, че са осигурени оборотни търговски средства, с които ДКК възлага на „Монтажи“ и обезпечава реализацията на проекта от тяхна страна. Тези средства не представляват държавна субсидия, следователно собственикът на всеки язовир (държавата, или общината, ако тя не е взела решение за прехвърляне на собствеността на язовира на държавата), следва да плати разходите за ремонтните дейности след тяхното приключване, така че инвестираните средства да се върнат обратно в държавата.

По смисъла и реда на § 4в от Закона за водите, собственик на язовир “Огоста” е МЗХГ, а „Напоителни системи“ е оператор на язовира и изпълнява дейности по мониторинг и експлоатация.

Отделни средства за ремонт на яз. “Огоста” не са отпускани и/или предоставяни под каквато и да било форма на ДКК.

Към настоящия момент няма сключен договор между ДКК, като Възложител, с дъщерното й дружество „Монтажи“ ЕАД, като Изпълнител, за възлагане на ремонт и реконструкция на язовирната стена и съоръженията към нея за язовир “Огоста”.

На 22.10.2015г. междуведомствена комисия, сформирана със заповед на министъра на вътрешните работи, определя 30.06.2016г. като краен срок за извършване на спешните ремонтни дейности на яз. ““Огоста”“ В началото на 2018г. проверка на Окръжна прокуратура-Монтана установява, че нито една от дейностите не е завършена. На 16.09.2019г. МЗХГ е предало на ДКК ЕАД документите на яз. ““Огоста”“. Какъв е крайният срок за извършване на ремонтите дейности съгласно договора, сключен между ДКК и „Монтажи“? Какви дейности включва проектът за ремонт на язовир “Огоста” и предвидено ли е довършването на 320 м. от инжекционната завеса под язовирната стена?

На 16.09.2019 г., с приемо-предавателен протокол, подписан от представители на Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) и ДКК, са предадени документи за яз. “Огоста”. Документите включват:

  • работен проект за подобект: „Ремонтно – възстановителни работи на каменната облицовка на мокрия откос на стената на язовир “Огоста”;
  • работен проект за подобект: „Ремонтно-възстановителни работи на повредените участъци на облицовката на отводящия канал след основния изпускател на язовир “Огоста”
  • работен проект за „Изпълнение на технически решения на затапващо устройство на аварирал контролен пиезометър в инжекционната галерия на стената на язовир “Огоста”.

Според собственика на язовира МЗХГ тези работни проекти обхващат решаване на основните проблеми по стената и част от прилежащите съоръжения, включително и доизграждане на инжекционната завеса под стената на язовира.

ДКК следваше да уточни с МЗХГ дали изготвените работни проекти обхващат всички констатирани от ДАМТН проблеми на язовир “Огоста”. За целта от МЗХГ и ДАМНТ се изискаха копия на всички констативни протоколи от направените проверки и съответните предписания от ДАМНТ за отстраняване на констатираните нередности.

След уточняване на горните обстоятелства и приемането на работните проекти от страна на Експертния съвет към ДКК, беше изпратена покана до „Монтажи“ за представяне на план-сметка и срок за изпълнение на строително-монтажните работи за яз. “Огоста”.

Имаше издадено Разрешение за строеж /РС/ от 2019 г. с титуляр МЗХГ за „Ремонтно- възстановителни работи на каменната облицовка на мокрия откос на стената на язовир „“Огоста”“ и на повредените участъци на облицовката на отводящия канал след основния изпускател на язовира“.

От МЗХГ е поискано изясняване на правната форма и своевременното уреждане на прехвърлянето на правата върху разработките и/или други авторски права, с цел реализацията им.

На 18.06.2020 г. между МЗХГ и ДКК беше подписан договор за прехвърляне на авторски права по „проект за ремонтно – възстановителни работи на каменната облицовка на мокрия откос на стената на язовир “Огоста” и на повредените участъци на облицовката на отводящия канал след основния изпускател“.

Междувременно се предприеха действия и срещнаха известни трудности при смяната на титуляра в издаденото Разрешение за строеж.

Междувременно от „Монтажи“ постъпи предложение за извършване на допроектиране на „проект за ремонтно – възстановителни работи на каменната облицовка на мокрия откос на стената на язовир “Огоста” и на повредените участъци на облицовката на отводящия канал след основния изпускател“ (Работния проект), което след разглеждане от Експертния съвет към ДКК беше прието и поискано от „Монтажи“ да представи план-сметка и срок за изпълнение на допълнителните дейности.

Поради факта, че ДКК е самостоятелно търговско дружество, което действа при пазарни условия и спазва изискванията на Търговския закон, както и с оглед на приложимостта на ал. 6 на параграф 4“в“ от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за водите, следваше да се изясни с МЗХГ и „Напоителни системи“ ЕАД от кого ще бъдат възстановени разходите за ремонта и реконструкцията на язовирната стена и съоръженията към нея за яз. “Огоста” и яз. Пясъчник на ДКК.

В отговор „Напоителни системи“ отговориха, че язовирите „“Огоста”“ и „Тракиец“ са публична държавна собственост, предоставени за управление на Министерство на земеделието, храните и горите и „Напоителни системи“ ЕАД изпълнява дейностите по експлоатацията и мониторинга, както и функциите на оператор на тези язовири, но разходите за ремонта и реконструкцията на язовирните стени и съоръженията към тях следва да бъдат възстановени от собственика – МЗХГ.

От МЗХГ получихме отговор, че в разпоредбите на § 4в от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за водите (ПЗР на ЗВ) законодателят не е предвидил възможност за възстановяване на разходи за ремонти и реконструкции на язовири – публична държавна собственост, правата за управление на които са предоставени на министерства и ведомства, разпоредители с бюджетни средства, във връзка с което МЗХГ няма нормативно определено основание да възстановява разходите за ремонта и реконструкциите на язовирите „“Огоста”“ и „Тракиец“.

Към настоящия момент ДКК няма еднозначен и категоричен отговор от страна на министъра на икономиката, като принципал на ДКК, какво се случва със средствата, с които е увеличен капиталът на ДКК, ако около 9 милиона лева без ДДС, предвидени за ремонта на “Огоста”, бъдат разходени, а разходите не могат да се възстановят на ДКК от собственика (МЗХГ). ДКК може да поеме разходите за ремонта на “Огоста”, в случай, че принципалът ги отпише от общата сума, с която е увеличен капиталът.

Предвид изнесената публично информация от страна на министъра на икономиката г-н Кирил Петков, в качеството му на принципал ДКК, за преструктуриране на ДКК, изваждане на „Монтажи“ от структурата на ДКК и преминаването на дружеството към Министерство на икономиката, преструктурирането на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ и преминаването на язовирите към МЗХГ, към настоящия момент не бихме могли да се ангажираме със срок и изобщо с извършване на ремонтно – възстановителните дейности за язовир “Огоста”.

По време на парламентарния контрол на 13.08.2021г. министърът на икономиката г-н Кирил Петков съобщи, че работна група на Министерството на икономиката е обследвала най-опасните язовири, които са близо до населени места. Включен ли е язовир “Огоста” в този списък?

На 09.07.2021 г. по поставена задача от служебния министър на икономиката и принципал на ДКК Кирил Петков, ДАМТН предоставя нов списък с язовири, предвидени за основен ремонт или реконструкция, както следва: 37 язовира, предложени от ДП „Управление и стопанисване на язовири“; 8 язовира, предложени от Министерството на земеделието, храните и горите; 39 язовира, съобразно извършени проверки от ДАМТН. Язовир “Огоста” фигурира в новия списък.

Допълнителни въпроси:

Има ли сключен договор между ДКК ЕАД и държавната фирма „Монтажи“ за ремонт на язовира и съответно между „Монтажи“ и подизпълнител на проекта?

Към настоящия момент няма сключен договор между ДКК, като Възложител, с дъщерното и дружество „Монтажи“ ЕАД, като Изпълнител, за възлагане ремонта и реконструкцията на язовирната стена и съоръженията към нея за язовир “Огоста”.

 Ако да, какъв е крайният срок за извършване на ремонтните дейности съгласно договора, сключен между ДКК и „Монтажи“? Изплатена ли е авансово сума на подизпълнителя за ремонт на язовира?

Предвид факта, че към настоящия момент няма подписан договор за ремонта и реконструкцията на язовир “Огоста”, то няма и краен срок за изпълнение, съответно авансово платени суми.

Проведена ли е обществена поръчка по ЗОП за избор на изпълнител за извършване на ремонтно-възстановителни работи на каменната облицовка и мокрия откос на язовир “Огоста”, ако не, кога ще бъде проведен и кога ще започнат ремонтните дейности?

Моля да имате предвид, че съгласно Закона за обществените поръчки и доклада на АДФИ от 1 юни 2021 г., дъщерното дружество на ДКК „Монтажи“ не е „публичноправна организация“, не ползва държавни субсидии, следователно няма изискване да избира изпълнители чрез обществени поръчки. Като добра търговска практика, „Монтажи“ избира подизпълнители за различни проекти чрез конкурс на база на подадени оферти.

Предвид факта, че няма сключен с ДКК договор за възлагане извършването на ремонтно-възстановителни дейности за язовир “Огоста”, не са провеждани процедури по избор на изпълнител от страна на „Монтажи“.

 

Във връзка с постъпили журналистически въпроси и политиката на прозрачност, възприета от ДКК, публикуваме пълния текст на отговорите, които ДКК изпрати към Свободна Европа в отговор на въпросите на журналиста Генка Шикерова:

Какъв е общият размер на вземания към КТБ, които изкупува ДКК?

Към момента ДКК няма вземания към КТБ. По договорите за цесия, сключени между КТБ като цедент и ДКК като цесионер, ДКК не е имало вземания към КТБ, а задължения. Общият размер на придобитите от ДКК (по три договора за цесия с КТБ) вземания към всички длъжници възлиза на 156 086 614,73 лева главници плюс лихви, които са динамична величина.

Какви са аргументите на ДКК за изкупуване на вземания?

В периода на изкупуване на конкретните вземания, свързани с Дунарит, държавата обяви стратегическо намерение да придобие контрол над военния завод чрез правно допустими средства. Причината е, че Дунарит е оценен като важен завод за военно-промишления комплекс на страната.

За други от придобитите вземания аргументите на ДКК са чисто пазарни – възможност да се реализира печалба от разликата между сконтираната цена на придобиване и размера на потенциално събраните вземания.

По какви критерии се е случвало това?

За част от вземанията основният критерий е бил възможността да се придобие пряко вземане от „Дунарит“ или косвено да се придобият вземания от „Кемира“ ЕООД (собственик на мажоритарния пакет акции от капитала на „Дунарит“) или от „Хедж Инвестмънт България“ АД (собственик на „Кемира“).

За друга част критерият е бил възможността да се съберат вземания в по-голям размер от платената по цесията цена.

Защо ДКК изкупува вземания от банка в несъстоятелност?

Защото същата банка е била кредитор на посочените дружества, а като кредитор придобива правни възможности за насочване на изпълнение срещу техни активи.

Това, че банката е в несъстоятелност, няма отношение към казуса.

Защо ДКК купува вземания от фалирали фирми?

Към датите на цесиите само едно от дружествата длъжници е било в производство по несъстоятелност. Към момента, спрямо само още едно дружество е открито такова производство, като решението се обжалва и не е влязло в сила.

Откриването на производството по несъстоятелност на „Кемира“ е резултат от симулативен процес, заведен от свързано с длъжника дружество, което е собственост на бивш член на съвета на директорите и настоящ адвокат на „Дунарит“. Вземането, на основание на което настоящият адвокат на „Дунарит“ открива производството по несъстоятелност, е било погасено по давност. Тези факти налагат заключението, че производството по несъстоятелност на „Кемира“ е част от защитните средства на длъжниците, които се опитват да осуетят изпълнението на задълженията си.

Какви суми са платени по тези вземания?

Цената, платена за придобиване от „КТБ“ АД(н) на вземанията от всички длъжници, възлиза на 85 605 625,40 лева.

Какви ползи очаква ДКК от тези сделки?

От една страна, ДКК има потенциална възможност да добави „Дунарит“ в портфолиото си от компании от военно-промишления комплекс (ВПК), каквито към момента са „ВМЗ“ ЕАД, „Кинтекс“ ЕАД, „НИТИ“ ЕАД и „Авионамс“ АД, да го развие с цел по-голяма печалба и по-добра търговска синергия с останалите дружества от ВПК, и в същото време да гарантира, че още едно ключово предприятие, свързано с националната сигурност, ще остане под държавен контрол.

От друга страна, при придобиването има възможност и за реализиране на печалба от разликата между платената цена и събраните вземания по друга част от придобитите вземания.

Мотивите за всяко придобиване на активи от страна на ДКК са свързани с основната цел на компанията – оздравяване и развитие на дружества от стратегическо значение за страната, осигуряване на устойчива дейност и нарастващ брой работни места, и генериране на печалба от тяхната дейност, която впоследствие да се върне към държавата.

По какви причини ДКК взема решение за купуване на вземанията на “Малаз” ЕООД?

Вземанията, придобити от „Малаз“ ЕООД, са вземания от „Кемира“ ООД – причините са описани в отговора на горните въпроси.

По отношение на “Дунарит”: платено ли е вземането, което е било обезпечено с търговски залог на “Дунарит”?

По отношение на вземанията от „Дунарит“ АД е погасена само частта, дължима в лева, но няма погасяване във връзка с валутните вземания. Налице е правен спор по този въпрос, има висящи съдебни производства, част от които към момента не са приключили, като във времето между страните са правени опити за извънсъдебна спогодба и потенциално е възможно да постигнем извънсъдебно споразумение.

Към датата на плащане от страна на “Емко” – има ли ДКК валутни сметки? Каква сметка е посочена в уведомлението за цесия?

ДКК не е получавало плащане от „Емко“ ООД, тъй като това дружество не е длъжник на ДКК и между двете дружества до този момент не е имало каквито и да е правоотношения.

Защо до този момент ДКК не е върнало плащането на “Емко”, ако се приеме, че не е било искано?

Не съществува плащане от страна на „Емко“, което да подлежи на връщане от страна на ДКК.

Къде са тези пари в момента? За какво са изхарчени?

ДКК не разполага с пари, получавани от „Емко“.

Моля за едно уточнение, тъй като в последните три въпроса съм допуснала техническа грешка и вместо „Дунарит“ съм написала „Емко“. На 30.08.2017 г. „Дунарит“ нарежда три банкови превода към ДКК за общо над 50 млн. лв. Година по-късно има платена още една сума за курсови разлики. Защо ДКК не осчетоводява плащането? Къде са тези пари? За какво са изхарчени? Ако ДКК не приема плащането, защо тези пари не са върнати (а по тях текат и лихви)? Защо ДКК е отказала поканата да възстанови тези средства (2019 г.)? 

Следва да се прави разлика между превод и плащане – плащане има, когато е налице погасителен ефект спрямо дадено задължение, докато не всеки превод има такъв ефект или не всеки превод съставлява надлежно плащане. Именно по този въпрос между страните е налице правен спор, по който има висящи съдебни производства. ДКК е осчетоводило получените преводи, но не изцяло като плащане, а само тази част, с която е извършено надлежно погасяване на задължения, а останалите постъпили суми са осчетоводени по правилния от счетоводна и правна гледна точка начин.

Относно курсовите разлики следва да се поясни, че спорът не е в това дали Дунарит правилно е изчислило даден валутен курс, а в това, че не е следвало да превалутира, дори да е използван приложимият валутен курс.

Не е имало надлежна покана за връщане на част от преведените суми – именно заради правните позиции на Дунарит по делата. Няма как Дунарит да претендира лихва за забава върху главница с основание недължимо платено по едно от делата, ако едновременно в това по друго по-ранно дело същото лице поддържа, че преводите, които е наредило, не представляват недължимо платено и са погасили негово задължение.

Не е възможно към момента да се отговори в повече детайли на поставените въпроси, тъй като това означава ДКК да разкрие все още незаявени по делата защитни доводи и аргументи.

Колко пари реално са платени от ДКК по договора с „Малаз“? 24 млн. лв. ли? От отговорите разбирам, че по договорите за цесия с КТБ (три договора – в т.ч. и Дунарит) реално са платени 85 млн. лв. Това така ли е? 

Платената цена по цесиите с КТБ е 84 968 817,40 лева, а тази по цесията с Малаз е 24 352 500 лева.

Текста на публикувания материал от Свободна Европа във връзка с горните отговори на въпроси можете да прочетете тук >>

Хронология на възлагането на проекта

На 13 юли 2018 година Министерски съвет определя Държавна консолидационна компания (ДКК), като търговско дружество със 100% държавно участие, което да възлага ремонти и реконструкции на язовири – държавна и общинска собственост, в страната, в изпълнение на Закона за водите, § 4в. (вж. по-долу в Допълнителни разяснения).

За целта държавата увеличава капитала на ДКК с 500 000 000 лева (вж. по-долу в Допълнителни разяснения). С цитираното Решение № 495 от 13.07.2018 г., допълнено с  Решение № 698 от 04.10.2018 г. на Министерски съвет, е одобрен  предложения от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор списък от 416 язовирни стени и съоръженията към тях на язовирите, на които трябва да се извърши основен ремонт или реконструкция (по-долу Списък към РМС). Обектите в списъка не са приоритизирани.

За всеки отделен язовир Експертният съвет към ДКК определя вида и обема на дейностите, които трябва да бъдат извършени с цел осигуряване на сигурност, дълготрайност и ефективност на язовирните стени и съоръженията към тях и опазването на околната среда.

Експертният съвет[1] е специализиран помощен орган към холдинга, който се състои от независими членове и взима решения самостоятелно. Шестима от членовете на експертния съвет са инженери – един професор, един доцент и трима доктори в следните специалности: „промишлено и гражданско строителство“; „хидротехническо строителство“; „хидрогеология и инженерна геология“; „хидротехническо строителство и транспортно строителство“; „хидростроителство“; „строително инженерство и управление на инфраструктурата“; „инженерна хидрология, хидравлика и водно стопанство“; „водоснабдяване и канализация“; „хидравлика и хидрология“. Един от членовете е правоспособен юрист. (вж. по-долу в Допълнителни разяснения)

ДКК се обръща към компетентния орган – ДАМТН, за приоритизация на 416 обекта от Списъка към РМС.

На 6 август 2018 г. ДАМТН предоставя на ДКК списък от 18 язовира, които се нуждаят от най-спешен ремонт. Междувременно Експертният съвет към ДКК извършва допълнително обследване на останалите обекти в първоначално подадения Списък към РМС.

За целите на оперативната работа на ДКК, Експертният съвет към ДКК приоритизира язовирите от Списъка към РМС по отношение на спешност  и неотложност на ремонтите, съобразно експлоатационното състояние  на облекчителните им съоръжения при следните критерии: Основен изпускател; Преливник; Бързоток и Енергогасител, с цел, включване в инвестиционната програма за съответната година на нуждаещите се от по-спешен ремонт язовирни стени и съоръженията към тях.

През април 2019 г. Съветът на директорите на ДКК изменя и допълва инвестиционната програма за 2018-2019 г., като от нея отпадат 10 язовира поради неизяснена собственост и са включени нови 111, които се нуждаят от най-спешен ремонт.

ДКК възлага ремонта и реконструкцията на язовирите на своето дъщерно дружество „Монтажи“ чрез метода „пряко договаряне“, в изпълнение на Закона за обществените поръчки.

Към 01.06.2021 г. ДКК вече е възложила приоритетно ремонта и реконструкцията на 267 язовира, съгласно актуализираната си през годините инвестиционна програма.

В периода от 13 юли 2018 г. до 14 юли 2021 г. са прекратени 52 договора заради отказ на собствениците на язовирите от ремонтите /собствениците са или общини, или областни управи/.

ДКК текущо информира ДАМТН за стартирани дейности по изпълнение ремонт и реконструкция на съответните язовирни стени и съоръженията към тях за обекти, включени в Списъка; за спрени ремонтно-възстановителни работи, поради наличието на различни пречки; за наличието на язовири, за които има сключени концесионни договори; за получени уведомления от няколко общини, като собственици на обекти, включени в Списъка, че от тяхна страна са изпълнени предписанията на ДАМТН по отношение на някои от обектите и същите заявяват категорично нежелание за осъществяване на планираните и съответно възложените от страна на ДКК ремонтно-възстановителни работи, като е оставено на преценката на ДАМТН необходимостта за актуализиране на Списъка с оглед актуалното състояние на обектите и приоритизиране на нуждаещите се от най-спешен ремонт и реконструкция.

 Към 14.07.2021 г. са факт:

  • Язовири с приключени ремонтно-възстановителни дейности и разплатени от ДКК – 10
  • Язовири с приключени ремонтно-възстановителни дейности и в процес на окомплектоване на документи – 18
  • Язовири с открита строителна площадка и започнали ремонтно-възстановителни дейности – 99
  • Язовири с приключени договори на етап проектиране, но чакат съгласуване от компетентни институции – 22
  • Язовири в процес на обследване и проектиране – 66

На 09.07.2021 г. по поставена на работна среща задача от служебния министър на икономиката и принципал на ДКК Кирил Петков, ДАМТН предоставя актуализиран списък с язовири, предвидени за основен ремонт или реконструкция, с включени нови (към Списъка към РМС), както следва:

  • 37 язовира, предложени от ДП „Управление и стопанисване на язовири“,
  • 8 язовира, предложени от Министерството на земеделието, храните и горите
  • 39 язовира, съобразно извършени проверки от ДАМТН.

Представен по този начин този нов списък от язовири е в противоречие с разпоредбите на Закона за водите и изисква от ДКК да извърши действия в нарушение на законови и подзаконови разпоредби и надвишаващи предоставените правомощия на дружеството.

Закона за водите в Преходни и Заключителни разпоредби, Параграф 4в, ал.1 и ал.2 е изричен относно процедурата, а именно, че Министерският съвет, по предложение на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, одобрява списък на язовирните стени и съоръженията към тях на язовирите по ал. 1, на които трябва да се извърши основен ремонт или реконструкция. В този смисъл единствено Министерски съвет има правната възможност да допълва списъкът одобрен от него или да създава нов.

Следва да се има предвид, че възлагането на ремонт на язовири от страна на ДКК е извънреден способ, с който Държавата цели недопускане настъпването на аварии и опазване на гражданите и тяхното имущество. Този способ се прилага единствено в краен случай и то когато собственикът на язовира не изпълнил вмененото му от закон задължението да го ремонтира сам и съоръжението е станало опасно. Извършваните ремонтни работи са изцяло за сметка на собственика на язовира и в това Закона за водите е изричен.

Реализация на проекта от „Монтажи“ ЕАД

ДКК възлага на „Монтажи“ (вж. по-долу в Допълнителни разяснения) ремонтите на язовирите, посочени в инвестиционната програма за съответната година.

В резултат на тези процедури за подизпълнители на „Монтажи“ ЕАД за ремонта и реконструкцията на язовирите са избрани „Ковел-Про“ ЕООД с договори на стойност 367 милиона лева, „АБАК ДС“ с договори на стойност 125 милиона лева и „Ростер“ ООД с договори на стойност около 20 милиона лева. Предметът на договорите с подизпълнителите включва ремонтно-възстановителни дейности.

Защо „Монтажи“ ЕАД не избира подизпълнители чрез обществени поръчки

Една от обществените заблуди във връзка с дейността на ДКК е, че дружеството е публично-правна организация, работи със субсидии и следователно поръчките на дъщерните й дружества към техните подизпълнители трябва да се правят след проведени обществени поръчки по ЗОП. По смисъла на ЗОП, ДКК ЕАД не е публично-правна организация. От друга страна, ДКК е „възложител за конкретен случай“ по ЗОП във връзка с възлагането на ремонт и реконструкция на язовири и следва да прави обществени поръчки, ако стойността на един отделен обект (язовир) надвишава сумата от 5 милиона лева (този праг е вдигнат на 10 милиона лева с последното изменение на ЗОП).

В действителност ДКК е създадена, за да работи на пазарен принцип с цел реализиране на печалба в полза на държавата. Чрез ДКК държавата влиза в ролята на инвеститор, който целево увеличава капитала на холдинга, а чрез този капитал ДКК оздравява и развива дружествата с цел печалба, която се реинвестира обратно в тях. В нито един етап от процеса няма средства, които „изтичат“, няма загуби за данъкоплатците и държавата, защото парите, спечелени от дружествата, се въртят в икономиката.

С изключение на дейностите по възлагане на ремонтите на язовирите от вече споменатия Списък към РМС по-горе, при нужда, ДКК взима бизнес кредити, но само от държавната банка ББР, за да се елиминира всякакъв риск, че активи на ключови държавни предприятия могат да останат извън държавния контрол.

В същото време ДДК и дружествата плащат данък печалба, ДДС, осигуровки – всичко, с което една частна компания допринася към държавния бюджет, а ДКК, включително според последната законова разпоредба, изплаща и дивидент на държавата на годишна база.

Така, съгласно Закона за обществените поръчки дъщерното и дружество на ДКК „Монтажи“ не е „публичноправна организация“ (каквито са например държавните университети, агенции и пр.), следователно няма изискване да възлага обществени поръчки по смисъла, по който обществеността очаква.

Това се потвърждава от доклада на АДФИ – Агенция за държавна финансова инспекция от 1 юни 2021 г., в който се казва: „за „Монтажи“ ЕАД не е изпълнено едно от кумулативно приложимите законови изисквания, а именно посоченото в ξ2 , т.43, б. „а“ от ДР на ЗОП, поради което дружеството не следва да бъде определено като „публичноправна организация“ , а представляващият го – като публичен възложител по смисъла на чл.5 , ал.2, т.14 от ЗОП.

Допълнителни разяснения:

Закон за водите, параграф 4в

4в. (Нов – ДВ, бр. 55 от 2018 г.) (1) Ремонтите и реконструкциите на язовири – държавна и общинска собственост, с изключение на тези, възложени на концесия, за които в концесионния договор е предвидено извършването на ремонтно-възстановителни дейности от страна на концесионера, могат да се възлагат от търговско дружество със сто на сто държавно участие, определено от Министерския съвет.

(2) Министерският съвет, по предложение на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, одобрява списък на язовирните стени и съоръженията към тях на язовирите по ал. 1, на които трябва да се извърши основен ремонт или реконструкция.

(3) На одобрените в списъка по ал. 2 язовири, в зависимост от нарушаването на конструктивната цялост на язовирните стени или съоръженията към тях, експертният съвет към търговското дружество определя вида и обема на дейностите по ал. 1, които трябва да бъдат извършени за осигуряване на сигурност, дълготрайност и ефективност на язовирните стени и съоръженията към тях и опазването на околната среда.

(4) Ремонтите и реконструкциите на язовири – държавна собственост, предоставени за управление и стопанисване на „Национална електрическа компания“ – ЕАД, „Напоителни системи“ – ЕАД, „Земинвест“ – ЕАД, ВиК операторите с държавно или с държавно и общинско участие в капитала, могат да се извършват от търговското дружество по ал. 1 при липса на средства и при заявено искане от страна на дружествата.

(5) Общините възстановяват на дружеството по ал. 1 разходите за ремонтите и реконструкциите на язовири – общинска собственост, освен когато правото на собственост върху тях се прехвърли безвъзмездно на държавата след решение на общинския съвет.

(6) В случаите по ал. 4 разходите за ремонтите и реконструкциите на язовири – държавна собственост, се възстановяват от дружеството, което ги стопанисва и управлява („Национална електрическа компания“ – ЕАД, „Напоителни системи“ – ЕАД, „Земинвест“ – ЕАД, ВиК операторите с държавно или с държавно и общинско участие в капитала), на търговското дружество по ал. 1.

 Увеличаване на капитала на ДКК с 500 000 000 лева.

Увеличаването на капитала означава, че са осигурени оборотни търговски средства, с които ДКК възлага на „Монтажи“ и обезпечава реализацията на проекта от тяхна страна. Тези средства не представляват държавна субсидия, следователно собственикът на всеки язовир (държавата, чрез  дружеството, което стопанисва и управлява язовира или общината), следва да плати/възстанови разходите за ремонтните дейности след тяхното приключване.

Правомощия на експертния съвет към ДКК:

Одобряване на проект на техническо задание за обследване, анализи на техническото състояние, съставяне на технически паспорт, изготвяне на технически проект и изпълнение на ремонт или реконструкция на язовирна стена и съоръженията към нея (Техническо задание); одобряване на проект на техническо задание за консултантски услуги за оценка на съответствието с основните изисквания към строежите, съгласно ЗУТ, извършване на строителен надзор и управление изпълнението на договора по ремонта или реконструкцията на язовирна стена и съоръженията към нея (Услугите); одобряване на проекти на инвестиционната програма ДКК, която включва язовирите, нуждаещи се от най-спешен ремонт на територията на Р България; текущо приемане и одобряване на Техническите задания на конкретните обекти, план-сметките за обследване, анализи на техническото състояние, съставяне на технически паспорт, изготвяне на технически проект и изпълнение на ремонт или реконструкция на язовирни стени и съоръженията към тях на конкретните обекти; одобряване на ценовите предложения за конкретните обекти за предоставяне на услугите; разглеждане и одобряване на представените на ДКК Доклади за обследване, Технически паспорти и Технически проекти за конкретните обекти, включени в съответната инвестиционна програма.

 Капацитет и възможности на „Монтажи“ ЕАД

„Монтажи“ има технически възможности и капацитет да реализира големи строителни и инфраструктурни проекти. Дружеството е участвало в изпълнението на редица обекти с висока обществена значимост – дейности, свързани с изграждането на пречиствателни станции, конструкции при строителството на метрото в гр. София, строителни дейности, свързани с изпълнението на автомагистрала „Тракия“, изграждането на конструкции на многофункционална спортна зала „Арена Армеец София“, изграждане на конструкции във връзка с водната криза в Перник и др.

„Монтажи“, чрез своята структура, обхваща организационно и логистично цялата страна, като разполага с клонова мрежа в градовете Карнобат, Перник, Варна, и клон ЦКЛ (централна контролна лаборатория – София), както и редица производствени бази за метални конструкции и строителни материали в страната: база София, база Димитровград, база Плевен, база Стара Загора, база Карнобат, база Вълчи дол и база Девня.

„Монтажи“ е член на Камарата на строителите в България, вписана в Централния професионален регистър на строителя и притежава Удостоверения за I-ва, III-та и IV-та група за изпълнение на строежи от първа до пета категория, съгласно ПРВВЦПРС със съответния обхват на строителство.

„Монтажи“ прилага съответните норми за качество и притежава сертификати ISO 9001:2005 – Стандарт за управление на качество, BS OHSAS 18001:2007 – Система за управление по здраве и безопасност при работа, ISO 14001:2015 – Система за управление на околната среда, EN 1090-1:2009/A1:2011 – Стандарт за производство на метални конструкции. 

„Монтажи“ има разработен собствен Център за професионално обучение, лицензиран от Национална агенция за професионално образование и обучение (НАПОО).

 

На 6 септември по партидата на ДКК в Търговския регистър е входиран протокол и информация за вписване, а именно:

  • Назначаване на двама нови независими членове на Съвета на директорите, които в противоречие с чл. 21, ал. 1 от Закона за публичните предприятия (ЗПП) не са избрани с конкурсна процедура;
  • Вписване на промяна в начина на представляване на дружеството чрез едноличен избор на двама изпълнителни директори на ДКК, без да е взето такова решение от Съвета на директорите на ДКК съгласно чл. 244, ал. 4 от Търговския закон и в нарушение на ЗПП;
  • Обявяване на изменения в Устава на дружеството относно начина на представляване на ДКК.

Във връзка със заявените промени и постъпили запитвания от медии, в изпълнение на предприетата политика на прозрачност на ДКК правим следните уточнения, които вече са сведени до вниманието на принципала:

  • Едноличен собственик на капитала на ДКК е държавата, представлявана от министъра на икономиката, т.е. дружеството е публично предприятие, спрямо което се прилага специален закон – ЗПП. Според този закон всички членове на Съвета на директорите (представители на държавата и независими) на ДКК се избират и назначават след провеждане на конкурс по условия и ред, уредени в правилника за прилагане на закона.

Независимите членове се наричат “независими”, защото техният избор не зависи и не се влияе от ресорния министър на даденото публично предприятие, а минава през конкурс и номинация на Агенцията за публични предприятия и контрол. В решението, подписано от министъра на икономиката, се назначават две нови лица за независими членове на СД, без те да са участвали в конкурс – и без по същество да са независими от министъра, защото именно той ги назначава. Ако ръководството на ДКК пристъпи към изпълнение на това решение, което е в нарушение на ЗПП и правилника за прилагането му, може да понесе наказателна отговорност.

  • По отношение на публичните предприятия, изборът на изпълнителни директори се прави с решение на Съвета на директорите. Едноличният собственик на капитала на публично предприятие не разполага със законова възможност сам да избира изпълнителните директори, които представляват това предприятие – тази норма е установена в закона в името на обществения интерес и няма съмнение, че тя е императивна. Ако ръководството на ДКК пристъпи към изпълнение на това решение, което е в нарушение на чл. 244, ал. 4 от Търговския закон и чл. 18 от ЗПП, може да понесе наказателна отговорност.

Бихме искали да подчертаем, че сме готови да окажем всякакво съдействие за осъществяване на стратегията на министъра на икономиката във връзка с ДКК – при спазване на действащото законодателство, утвърдено от Народното събрание и съобразно решенията, приети от Министерски съвет.

Вярваме, че безусловното спазване на законите е жизненоважно за демократичното развитие на страната, независимо от политическата ситуация във всеки един момент.