Отговори на въпроси във връзка с Дунарит АД
Във връзка с постъпили журналистически въпроси и политиката на прозрачност, възприета от ДКК, публикуваме пълния текст на отговорите, които ДКК изпрати към Свободна Европа в отговор на въпросите на журналиста Генка Шикерова:
Какъв е общият размер на вземания към КТБ, които изкупува ДКК?
Към момента ДКК няма вземания към КТБ. По договорите за цесия, сключени между КТБ като цедент и ДКК като цесионер, ДКК не е имало вземания към КТБ, а задължения. Общият размер на придобитите от ДКК (по три договора за цесия с КТБ) вземания към всички длъжници възлиза на 156 086 614,73 лева главници плюс лихви, които са динамична величина.
Какви са аргументите на ДКК за изкупуване на вземания?
В периода на изкупуване на конкретните вземания, свързани с Дунарит, държавата обяви стратегическо намерение да придобие контрол над военния завод чрез правно допустими средства. Причината е, че Дунарит е оценен като важен завод за военно-промишления комплекс на страната.
За други от придобитите вземания аргументите на ДКК са чисто пазарни – възможност да се реализира печалба от разликата между сконтираната цена на придобиване и размера на потенциално събраните вземания.
По какви критерии се е случвало това?
За част от вземанията основният критерий е бил възможността да се придобие пряко вземане от „Дунарит“ или косвено да се придобият вземания от „Кемира“ ЕООД (собственик на мажоритарния пакет акции от капитала на „Дунарит“) или от „Хедж Инвестмънт България“ АД (собственик на „Кемира“).
За друга част критерият е бил възможността да се съберат вземания в по-голям размер от платената по цесията цена.
Защо ДКК изкупува вземания от банка в несъстоятелност?
Защото същата банка е била кредитор на посочените дружества, а като кредитор придобива правни възможности за насочване на изпълнение срещу техни активи.
Това, че банката е в несъстоятелност, няма отношение към казуса.
Защо ДКК купува вземания от фалирали фирми?
Към датите на цесиите само едно от дружествата длъжници е било в производство по несъстоятелност. Към момента, спрямо само още едно дружество е открито такова производство, като решението се обжалва и не е влязло в сила.
Откриването на производството по несъстоятелност на „Кемира“ е резултат от симулативен процес, заведен от свързано с длъжника дружество, което е собственост на бивш член на съвета на директорите и настоящ адвокат на „Дунарит“. Вземането, на основание на което настоящият адвокат на „Дунарит“ открива производството по несъстоятелност, е било погасено по давност. Тези факти налагат заключението, че производството по несъстоятелност на „Кемира“ е част от защитните средства на длъжниците, които се опитват да осуетят изпълнението на задълженията си.
Какви суми са платени по тези вземания?
Цената, платена за придобиване от „КТБ“ АД(н) на вземанията от всички длъжници, възлиза на 85 605 625,40 лева.
Какви ползи очаква ДКК от тези сделки?
От една страна, ДКК има потенциална възможност да добави „Дунарит“ в портфолиото си от компании от военно-промишления комплекс (ВПК), каквито към момента са „ВМЗ“ ЕАД, „Кинтекс“ ЕАД, „НИТИ“ ЕАД и „Авионамс“ АД, да го развие с цел по-голяма печалба и по-добра търговска синергия с останалите дружества от ВПК, и в същото време да гарантира, че още едно ключово предприятие, свързано с националната сигурност, ще остане под държавен контрол.
От друга страна, при придобиването има възможност и за реализиране на печалба от разликата между платената цена и събраните вземания по друга част от придобитите вземания.
Мотивите за всяко придобиване на активи от страна на ДКК са свързани с основната цел на компанията – оздравяване и развитие на дружества от стратегическо значение за страната, осигуряване на устойчива дейност и нарастващ брой работни места, и генериране на печалба от тяхната дейност, която впоследствие да се върне към държавата.
По какви причини ДКК взема решение за купуване на вземанията на “Малаз” ЕООД?
Вземанията, придобити от „Малаз“ ЕООД, са вземания от „Кемира“ ООД – причините са описани в отговора на горните въпроси.
По отношение на “Дунарит”: платено ли е вземането, което е било обезпечено с търговски залог на “Дунарит”?
По отношение на вземанията от „Дунарит“ АД е погасена само частта, дължима в лева, но няма погасяване във връзка с валутните вземания. Налице е правен спор по този въпрос, има висящи съдебни производства, част от които към момента не са приключили, като във времето между страните са правени опити за извънсъдебна спогодба и потенциално е възможно да постигнем извънсъдебно споразумение.
Към датата на плащане от страна на “Емко” – има ли ДКК валутни сметки? Каква сметка е посочена в уведомлението за цесия?
ДКК не е получавало плащане от „Емко“ ООД, тъй като това дружество не е длъжник на ДКК и между двете дружества до този момент не е имало каквито и да е правоотношения.
Защо до този момент ДКК не е върнало плащането на “Емко”, ако се приеме, че не е било искано?
Не съществува плащане от страна на „Емко“, което да подлежи на връщане от страна на ДКК.
Къде са тези пари в момента? За какво са изхарчени?
ДКК не разполага с пари, получавани от „Емко“.
Моля за едно уточнение, тъй като в последните три въпроса съм допуснала техническа грешка и вместо „Дунарит“ съм написала „Емко“. На 30.08.2017 г. „Дунарит“ нарежда три банкови превода към ДКК за общо над 50 млн. лв. Година по-късно има платена още една сума за курсови разлики. Защо ДКК не осчетоводява плащането? Къде са тези пари? За какво са изхарчени? Ако ДКК не приема плащането, защо тези пари не са върнати (а по тях текат и лихви)? Защо ДКК е отказала поканата да възстанови тези средства (2019 г.)?
Следва да се прави разлика между превод и плащане – плащане има, когато е налице погасителен ефект спрямо дадено задължение, докато не всеки превод има такъв ефект или не всеки превод съставлява надлежно плащане. Именно по този въпрос между страните е налице правен спор, по който има висящи съдебни производства. ДКК е осчетоводило получените преводи, но не изцяло като плащане, а само тази част, с която е извършено надлежно погасяване на задължения, а останалите постъпили суми са осчетоводени по правилния от счетоводна и правна гледна точка начин.
Относно курсовите разлики следва да се поясни, че спорът не е в това дали Дунарит правилно е изчислило даден валутен курс, а в това, че не е следвало да превалутира, дори да е използван приложимият валутен курс.
Не е имало надлежна покана за връщане на част от преведените суми – именно заради правните позиции на Дунарит по делата. Няма как Дунарит да претендира лихва за забава върху главница с основание недължимо платено по едно от делата, ако едновременно в това по друго по-ранно дело същото лице поддържа, че преводите, които е наредило, не представляват недължимо платено и са погасили негово задължение.
Не е възможно към момента да се отговори в повече детайли на поставените въпроси, тъй като това означава ДКК да разкрие все още незаявени по делата защитни доводи и аргументи.
Колко пари реално са платени от ДКК по договора с „Малаз“? 24 млн. лв. ли? От отговорите разбирам, че по договорите за цесия с КТБ (три договора – в т.ч. и Дунарит) реално са платени 85 млн. лв. Това така ли е?
Платената цена по цесиите с КТБ е 84 968 817,40 лева, а тази по цесията с Малаз е 24 352 500 лева.
